86.Кимчи.

86.Кимчи.

"кимчи е зеле в сол и червен пипер на прах"

Кимчи е много пикантен и солен.

Кимчи е гарнитура, която корейците ядат всеки ден.

Кимчи включва моу кимчи, кимчи от зеле,

водно кимчи, донгчими, набак кимчи, кимчи от краставица,

кимчи от патладжан и бяло кимчи.

Кимчи е традиционна ферментирала храна на Корея.

Прави се като се смесва осолено зеле или ряпа с

подправки като червен пипер на прах, зелен лук,

и чесън и след това ги ферментирайте. Счита се

една от националните храни в Корея. Това е корозия

не се пропуска в ястията в корейски стил и има

много видове в зависимост от съставките и готвенето

метод. Използва се и като съставка в различни

Корейски ястия. Кимчи също е официална определена храна

за Олимпийските игри, Азиатските игри и Световното първенство по футбол.

Приготвяне на много кимчи наведнъж, за да се яде през цялото време

зимата се нарича kimjang, която се съхраняваше под земята

в голям глинен съд за ферментация, наречен

фаянс, за да се охлади през горещите летни месеци

без замръзване през зимата. Съхранява се и на открито в а

съд, наречен котел. В съвремието домакинство

хладилниците с кимчи са по-използвани.


Първата форма на "Кимчи" може да бъде намерена през 16-ти

вековни книги. Dimche ᆡ се появява в Byeok Onbang

публикувана през 1518 г. и Hunmongjaes публикувана през 1527 г.,

и Timche ᆡ се появява под формата на корейска нотация за

китайският йероглиф „沈菜 (съвременно корейско произношение:

Chimchae)“, създаден в Корея през 1587 г. През 17-ти и

18-ти век "с" на "димче" се произнася разговорно

като "ᆡ." Гласната „ㆎ“ на втората сричка беше произнесена

като "ㅢ" от 16 век, когато "·" на неадминистр

сричката е променена на "-". "Кимчи", който се появява през 19 век

и продължава в съвременния език, е форма, в която първият

сричката "ㅈ" на "ᆡ" се променя на "ㄱ" чрез обърната палиндикация,

и след това гласната на втората сричка се променя от съгласна

до "ㅣ."

Преди това, в „Книгата на Dongguk Yi Sang-“ на Ли Гю-бо

guk", публикуван през 1241 г., кимчи е записано като "jek" и 15-то-

век се смята, че словоформата е "Дехи". „Пиле ᅀ и ᆳ

dihi“ се появява в първото издание на „Dushieon Sea“, публикувано през

1481 г. и „Jang atdihi“ се появява в „Баша за преводи“

публикувана през 1517 г. „Ji“ в съвременните думи „Salji“ и „Oiji“

са наследник на това "дихи".


Говори се, че обичали да ядат ферментирали зеленчуци

храни през периода на Трите царства. В Сила беше будизмът

въведено и вегетарианството е популярно и ферментирало

 зеленчуци също се насладиха.


В „Dongguk Yi Sang-“ на Ли Гю-бо

guk Collection“, публикуван през 1241 г. по време на династията Горьо,

 кимчи, направено с репичка, е записано като „juk“ в поемата „Gapo

 Юкьонг".


Публикувана през 1670 г. по време на династията Чосон, „Food Dimibang“

записва кимчи, направено чрез мариновани и потапяне на донга в малка

буркан без сол, залейте с топла вода и го сложете в горещи сфери

 да узреят. В литературата от края на 17 век "Yorok", 11 вида

кимчи са записани, включително кимчи като репички, зеле,

донга, папрат и зелен фасул и донгчими от репички

в солена вода.

Преди въвеждането на пипер, култура от Новия свят, само кимчи

направено чрез потапяне в Chuncho (накъсан), Sancho и Jocho или

записано е смесването му с подправки, различни от чушки.

През 1766 г. „Горската икономика на Jeungbo“ записва, че кимчи е

червено с мандрами и няколко кимчи с червен пипер или

се появи и червен пипер на прах. Методът за смесване на зеленчуци

 като зелени зеленчуци, тикви и патладжан с подправки като

като червен пипер, чеончо и горчица в листна ряпа и направа

кимчи, подобно на днешното Chonggak кимчи с добавяне на много чесън

сок е методът "Chimnabokjeop" и методът на приготвяне

кимчи подобно на днешното кимчи от краставица чрез добавяне на червен пипер

прах и чесън към трите страни на краставиците се въвежда

като "методът Hwanggwadamjeop" и други методи включват

Dongchimi, Кимчи от зеле, Dongga Kimchi, Abalone Kimchi,

и Oyster Kimchi.

В "Executive Economic Journal", публикуван в началото

19-ти век, Seo Yoo-

gu описа, че ако се използват много чушки в кимчи, репички

ще се съхраняват за по-дълго време. В същата книга водорасли такива

като краставици и зеле, други зеленчуци като зелени

лук със солени листа, подправки като червен пипер, джинджифил,

чеончо и чеснова горчица, морски дарове като жълта корвина,

осолена риба, охлюви, раковини и октоподи и черупки от охлюви,

които са киселинно облекчаващи агенти, ще бъдат въведени под името

"кимчи е зеле в сол и червен пипер на прах"

В миналото това беше съставка за кимчи, която предшестваше зелето от репички,

но от 20-ти век, когато пълно-

зеле с плът е отглеждано и широко разпространено, кимчи от зеле

претоварени репички кимчи.

Кимчи стана широко известен на света